1 окт. 2009 г., 13:10

И без мене този сайт живее

1.6K 0 11

 


  И без мене този сайт живее,
  толкова голям и талантлив.
  Други думи в дланите му греят.
  Други стихове го правят жив,
  а поезията мощно диша,
  без да е преминала през мен.
  И дори когато спра да пиша,
  тананикам нейния рефрен:

 

„Поетично сътвори живота.
  Поетично пресъздай мига.
  Превърни в бижу гласа самотен,
  който онемява от тъга.
  Някой друг очаква твойте думи.
  Някой те жадува. Не мълчи.
  Някой се спасява от безумие,
  потопил в словата ти очи.”

 

  И без мене този сайт живее.
  Словото – огромен океан,
  отразява този свят, копнеещ
  за любов и миг съпреживян.
   

Честит празник на всички пишещи в Откровения!   :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...