1.10.2009 г., 13:10

И без мене този сайт живее

1.6K 0 11

 


  И без мене този сайт живее,
  толкова голям и талантлив.
  Други думи в дланите му греят.
  Други стихове го правят жив,
  а поезията мощно диша,
  без да е преминала през мен.
  И дори когато спра да пиша,
  тананикам нейния рефрен:

 

„Поетично сътвори живота.
  Поетично пресъздай мига.
  Превърни в бижу гласа самотен,
  който онемява от тъга.
  Някой друг очаква твойте думи.
  Някой те жадува. Не мълчи.
  Някой се спасява от безумие,
  потопил в словата ти очи.”

 

  И без мене този сайт живее.
  Словото – огромен океан,
  отразява този свят, копнеещ
  за любов и миг съпреживян.
   

Честит празник на всички пишещи в Откровения!   :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...