Аз съм Ти, нея, него...

аз съм всички лица,

аз бях... всички,

преди много нива.

Бях сред скалите,

в горите...

шиех дрехи от кожи.

Бях по върховете

с орлите,

седях сред знатни велможи.

Бях в битки сурови,

бях в духа си сломена.

Носех своите рани...

делях радост блажена.

Знам победи и скърби

с вик в душите стаен.

Чух отговорите... мъртви

и пратили всичко в тлен.

Крачих с всичките Аз...

бях любов, бях компас,

бях грижа и сила.

Бях войн с мъдър глас,

бях нежна молитва.

И днес съм пак Аз,

кръв във вени пулсира.

Деля всичко със вас...

лица в които се взирам.