И две кълбета сива тишина

Поэзия » Философская

1.1K 3 22

От самотата си плета дантела...

Развивам две кълбета с тишина.

Преливащи от синьо - сиво в черно

те пръстите ми багрят със петна...

По нишките и мислите ми бягат

провират се през бримки и възли.

Дантелата прилича на очакване

планетата ми да се промени...

Да скъса хоризонта ми лисица

и роза да разпръсне аромат.

За кратко да ми погостува принцът

и някак да ме върне в младостта,

която във бутилка безадресна

обиколила три пъти света,

днес акостира в брюкселска дантела

и две кълбета сива тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Мирослава.1 (Мима Иванова)

Прекрасно!

2018-03-31T22:02:40+03:00
LenaNik (ЕЛена Ник)

Омайващи стихове.

2015-05-28T23:12:21+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Тези "кълбета сива тишина" ми легнаха на сърцето, Доче!
Омагьосваща е твоята поезия! Не спирай да ни я подаряваш, мила!

2015-03-21T11:29:54+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

изплела си красива поетична дантела, мила Доче...
Вселена е твоята поезия...

2015-03-18T14:40:34+02:00
voda (Елица Ангелова)

Самота. И олицетворена в две сиво-черни кълбета тишина...
Въпреки мрачните тонове, в основата на стиха е притаен плах оптимизъм,
изразен на финала като младост, акостирала в заплетената брюкселска дантела.
Свежа образност и философска дълбочина!
Поздравления!

2015-03-11T06:43:08+02:00