Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Mar 5, 2015, 12:04 AM

И две кълбета сива тишина

1.1K 3 22

От самотата си плета дантела...

Развивам две кълбета с тишина.

Преливащи от синьо - сиво в черно

те пръстите ми багрят със петна...

 

По нишките и мислите ми бягат

провират се през бримки и възли.

Дантелата прилича на очакване

планетата ми да се промени...

 

Да скъса хоризонта ми лисица

и роза да разпръсне аромат.

За кратко да ми погостува принцът

и някак да ме върне в младостта,

 

която във бутилка безадресна

обиколила три пъти света,

днес акостира в брюкселска дантела

и две кълбета сива тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Мирослава.1 (Мима Иванова)
    Мирослава.1 (Мима Иванова)
    Прекрасно!
  • LenaNik (ЕЛена Ник)
    LenaNik (ЕЛена Ник)
    Омайващи стихове.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Тези "кълбета сива тишина" ми легнаха на сърцето, Доче!
    Омагьосваща е твоята поезия! Не спирай да ни я подаряваш, мила!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    изплела си красива поетична дантела, мила Доче...
    Вселена е твоята поезия...
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Самота. И олицетворена в две сиво-черни кълбета тишина...
    Въпреки мрачните тонове, в основата на стиха е притаен плах оптимизъм,
    изразен на финала като младост, акостирала в заплетената брюкселска дантела.
    Свежа образност и философска дълбочина!
    Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0