Mar 5, 2015, 12:04 AM

И две кълбета сива тишина

1.1K 3 22

От самотата си плета дантела...

Развивам две кълбета с тишина.

Преливащи от синьо - сиво в черно

те пръстите ми багрят със петна...

 

По нишките и мислите ми бягат

провират се през бримки и възли.

Дантелата прилича на очакване

планетата ми да се промени...

 

Да скъса хоризонта ми лисица

и роза да разпръсне аромат.

За кратко да ми погостува принцът

и някак да ме върне в младостта,

 

която във бутилка безадресна

обиколила три пъти света,

днес акостира в брюкселска дантела

и две кълбета сива тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
  • Омайващи стихове.
  • Тези "кълбета сива тишина" ми легнаха на сърцето, Доче!
    Омагьосваща е твоята поезия! Не спирай да ни я подаряваш, мила!
  • изплела си красива поетична дантела, мила Доче...
    Вселена е твоята поезия...
  • Самота. И олицетворена в две сиво-черни кълбета тишина...
    Въпреки мрачните тонове, в основата на стиха е притаен плах оптимизъм,
    изразен на финала като младост, акостирала в заплетената брюкселска дантела.
    Свежа образност и философска дълбочина!
    Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...