И две кълбета сива тишина
От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат
провират се през бримки и възли.
Дантелата прилича на очакване
планетата ми да се промени...
Да скъса хоризонта ми лисица
и роза да разпръсне аромат.
За кратко да ми погостува принцът
и някак да ме върне в младостта,
която във бутилка безадресна
обиколила три пъти света,
днес акостира в брюкселска дантела
и две кълбета сива тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
