Довереница (Дочка Василева)
486 17606
5.03.2015 г., 0:04 ч.

И две кълбета сива тишина 

  Поезия » Философска
959 3 22

От самотата си плета дантела...

Развивам две кълбета с тишина.

Преливащи от синьо - сиво в черно

те пръстите ми багрят със петна...

 

По нишките и мислите ми бягат

провират се през бримки и възли.

Дантелата прилича на очакване

планетата ми да се промени...

 

Да скъса хоризонта ми лисица

и роза да разпръсне аромат.

За кратко да ми погостува принцът

и някак да ме върне в младостта,

 

която във бутилка безадресна

обиколила три пъти света,

днес акостира в брюкселска дантела

и две кълбета сива тишина...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Омайващи стихове.
  • Тези "кълбета сива тишина" ми легнаха на сърцето, Доче!
    Омагьосваща е твоята поезия! Не спирай да ни я подаряваш, мила!
  • изплела си красива поетична дантела, мила Доче...
    Вселена е твоята поезия...
  • Самота. И олицетворена в две сиво-черни кълбета тишина...
    Въпреки мрачните тонове, в основата на стиха е притаен плах оптимизъм,
    изразен на финала като младост, акостирала в заплетената брюкселска дантела.
    Свежа образност и философска дълбочина!
    Поздравления!
  • Нежно и ефирно!
    Честит празник, Довереница!
  • Благодаря ви за изразените мнения.Бъдете здрави момичета и момчета!
  • Добър вечер, Доче!
    Красива и вълнуваща творба, която докосва!
    Сърдечен поздрав и нови творчески успехи!
  • Принцесата навярно още спи и сънува своя принц.
    Събуждането тепърва предстои, Доче!!
  • Прекрасен стих и вълнуващ стих!
    Докосна ме!
    Поздрави!
  • И тук ще кажа, прекрасен е стихът ти Дочи!
  • Много хубаво!
  • Чета и си те представям - нежна, замислена, прекрасна българска жена!
  • Вълшебен стих!Поздрав!
  • Фино и красиво като брюкселска дантела!
  • Чудесно е и много близко като стил - поздрав!
  • Фин като брюкселска дантела е стихът ти!
  • Хареса ми тази дантела. Всеки е вплита в минути на самота.
  • Из дантелените нишки - слънцезайчета,
    тихичко надничат те - свенливо,
    багрят тишината, знаейки:
    Че има още вино за допиване...
  • Подредих чернобелите снимки на скрина
    и годините тихо доплитам... Вече ще е така, Доче! Дано преждата никога не свършва!Поздравления за стиха!
  • Пожелавам ти, Доче, преждата на тези две кълбета тишина да ти стигне за нови хубави стихотворения, като току-що написаното!

    Поздравление и ведро предпролетно настроение!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??