Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
25 июн. 2018 г., 19:01

И двете ви обичам 

  Поэзия » Эротическая
1860 13 13

Рони се, невидим в полумрака,

копнеж, посипал пърхащи ресници.

Устните ми там са, недочакали

танца на палуващи искрици.

Коси повдигам, а целувки сухи

редят по шията пътечки.

Ушето стигам, сетне спускам се...

вкусвам белотата млечна.

Вземам те в прегръдка лека;

нежен повей съм в полята, летен.

Не смогва да прикрие дрешката,

колко жива си, затопленка, омекнала...

 

Овалът на коляно, голотата...

пропиват и тъмата, с матов блясък.

Нахлувам... Кадифена е ръката ми,

а как жадува да е грапав пясък!

Рано е. Сега си люлка. Спазъм,

събрал в едно протест, но и покана.

Стон си, тъй приличен на омраза;

алиби пред прииждащо желание.

 

Обхождам те, изследвам и разлиствам

до първи капчици на влагата предател.

Лакомо постелята облизва ги,

но щедро предоставя аромата им.

Как ухаеш само, как ухаеш!

Нотка на канела, дъх безсрамие...

Пропадам в теб, владея те, терзая...

Поклонник и Нашественик сред храма.

Молитва си. Аз – тласъци камбанни.

Накрая в пъклените пламъци те свличам.

Ангела ще търся на зарана.

Светица... Грешница... И двете ви обичам.

 

© Людмил Нешев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??