face-of-pencil (Силвия)
4 0
11 июн. 2008 г., 08:36

И ето... 

  Поэзия
561 0 4
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.

И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.

И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си.

И ето ги и птиците,
носят с полета си пролетта.
Ще пеят, кацнали на жиците,
за кратко, после идва есента.

Но слънцето залезе вече
и няма да огрее пак душата.
От мен сега си надалече,
за спомен ме остави със сълзата.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??