face-of-pencil (Силвия)
4 0
Jun 11, 2008, 8:36 AM

И ето... 

  Poetry
537 0 4
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.

И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.

И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си.

И ето ги и птиците,
носят с полета си пролетта.
Ще пеят, кацнали на жиците,
за кратко, после идва есента.

Но слънцето залезе вече
и няма да огрее пак душата.
От мен сега си надалече,
за спомен ме остави със сълзата.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??