И ето...
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.
И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си.
И ето ги и птиците,
носят с полета си пролетта.
Ще пеят, кацнали на жиците,
за кратко, после идва есента.
Но слънцето залезе вече
и няма да огрее пак душата.
От мен сега си надалече,
за спомен ме остави със сълзата.
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.
И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си.
И ето ги и птиците,
носят с полета си пролетта.
Ще пеят, кацнали на жиците,
за кратко, после идва есента.
Но слънцето залезе вече
и няма да огрее пак душата.
От мен сега си надалече,
за спомен ме остави със сълзата.
© Силвия All rights reserved.
