face-of-pencil (Силвия)
4 0
11.06.2008 г., 8:36 ч.

И ето... 

  Поезия
560 0 4
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.

И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.

И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си.

И ето ги и птиците,
носят с полета си пролетта.
Ще пеят, кацнали на жиците,
за кратко, после идва есента.

Но слънцето залезе вече
и няма да огрее пак душата.
От мен сега си надалече,
за спомен ме остави със сълзата.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??