И ето го дъжда
И ето го дъжда
И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове,
затуй огньове яростно убива,
разкъсал се във капки, чрез капките зове,
последно този път да се излива.
И моли се дъждът, докато пада шумно -
заветен вик преди да се изгуби,
дълбоко във пръстта, жадуваща смъртта му,
да може за живот да се събуди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
