И ето го дъжда
И ето го дъжда
И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове,
затуй огньове яростно убива,
разкъсал се във капки, чрез капките зове,
последно този път да се излива.
И моли се дъждът, докато пада шумно -
заветен вик преди да се изгуби,
дълбоко във пръстта, жадуваща смъртта му,
да може за живот да се събуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
