Вероятно може да е истина,

че зная те от два живота време.

Не вярвам в този да съм те измислял, 

досущ такава, като мене. 

Понеже все така ми се налагаше - 

да изживявам нечии илюзии, 

аз много силно се надявах, 

че точно ти ще ми прогониш музите. 

Защото мъката ми ражда мъка, 

и що за дявол ми е вдъхновение, 

щом вместо обич бе разлъка, 

която бълваше стихотворения? 

Та, става ясно, несъмнено - 

на векове душите ни са стари, 

На Господ всичко е простено, 

но няма спор, че ни забави. 

И ако имах право да го "съдя", 

винѝл го бих във прегрешение - 

любов такава щом не сбъдне, 

блажен да няма Възкресение!

Аз нямам нрав на богохулник. 

Недейте ми размахвa пръст! 

Платих, от някому прокълнат, 

с душа разпъната на кръст. 

Но ти си живо доказателство, 

че с вяра - щастие привличаш, 

и няма нищо да е оправдателно, 

на думи само, ако ме обичаше... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.09.2023