28.09.2023 г., 19:22

И Господ бил е грешник.

889 0 1

Вероятно може да е истина,

че зная те от два живота време.

Не вярвам в този да съм те измислял, 

досущ такава, като мене. 

Понеже все така ми се налагаше - 

да изживявам нечии илюзии, 

аз много силно се надявах, 

че точно ти ще ми прогониш музите. 

Защото мъката ми ражда мъка, 

и що за дявол ми е вдъхновение, 

щом вместо обич бе разлъка, 

която бълваше стихотворения? 

Та, става ясно, несъмнено - 

на векове душите ни са стари, 

На Господ всичко е простено, 

но няма спор, че ни забави. 

И ако имах право да го "съдя", 

винѝл го бих във прегрешение - 

любов такава щом не сбъдне, 

блажен да няма Възкресение!

Аз нямам нрав на богохулник. 

Недейте ми размахвa пръст! 

Платих, от някому прокълнат, 

с душа разпъната на кръст. 

Но ти си живо доказателство, 

че с вяра - щастие привличаш, 

и няма нищо да е оправдателно, 

на думи само, ако ме обичаше... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...и що за дявол ми е вдъхновение,
    щом вместо обич бе разлъка,
    която бълваше стихотворения?"... Тъгата прави човека по-сензитивен, за поетите това важи в пъти повече! Хубава поезия пишеш, diesto, наситена с чувство! Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...