4 июл. 2024 г., 11:28

И Господ, вервам, мене ме чете

745 1 15



Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.

Рамката му, като на икона,
обградила е една вселена -
Кат' куците пуйети я не гона
ветровете, важното е в мене!

И избълвам, като от клоака,
стихове за свойто житие.
Как пътувам в нищото със влака,
как целувам с пластмасово чене...

Да, светът, това е моята особа!
Класиката ряпа да яде!
По-вечен съм дори от боба
и вервам, даже Господ, ме чете!...

03.07.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма проблем 🤣
  • А, не. Нямах теб предвид, Георги. 😊 Но ми прави впечатление, че все едни и същи се редуват да бълват “поезия.” Ежедневно. Няма събота и неделя за тях. 🤣 Чувстват се длъжни да бълват, от страх да не ги забравят. Някой от тях да е споменавал истински поети като Георги Мицков например? Или Иван Вълев. Страх ги е, или не знаят кои са. А за четенето не е точно симбиоза. Ако не четеш, не можеш и да пишеш. Иначе си оставаш един Тарзан по дърветата. Това пак не е за теб, де. :д 👍
  • Явно и аз страдам от подобен комплекс, Петре 🤣
    Ти обичаш да ги четеш, аз, да ги пиша, симбиоза 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Любима поредица.
  • Хареса ми. Шегата настрана, сега се сещам за два различни вида поети: едните пишат, другите - публикуват. Комплекс за многоценност е при вторите. На мен лично би ми било крайно неудобно, ако ме хвалят ежедневно сонм клакьори. Но - хора различни, както казваше Капитана: “ човешки слабости.” Капитана е герой от разказ, нещо като Майора на Виан, и майор Майор Майор от един друг автор. 😊👍

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...