4.07.2024 г., 11:28

И Господ, вервам, мене ме чете

748 1 15



Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.

Рамката му, като на икона,
обградила е една вселена -
Кат' куците пуйети я не гона
ветровете, важното е в мене!

И избълвам, като от клоака,
стихове за свойто житие.
Как пътувам в нищото със влака,
как целувам с пластмасово чене...

Да, светът, това е моята особа!
Класиката ряпа да яде!
По-вечен съм дори от боба
и вервам, даже Господ, ме чете!...

03.07.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма проблем 🤣
  • А, не. Нямах теб предвид, Георги. 😊 Но ми прави впечатление, че все едни и същи се редуват да бълват “поезия.” Ежедневно. Няма събота и неделя за тях. 🤣 Чувстват се длъжни да бълват, от страх да не ги забравят. Някой от тях да е споменавал истински поети като Георги Мицков например? Или Иван Вълев. Страх ги е, или не знаят кои са. А за четенето не е точно симбиоза. Ако не четеш, не можеш и да пишеш. Иначе си оставаш един Тарзан по дърветата. Това пак не е за теб, де. :д 👍
  • Явно и аз страдам от подобен комплекс, Петре 🤣
    Ти обичаш да ги четеш, аз, да ги пиша, симбиоза 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Любима поредица.
  • Хареса ми. Шегата настрана, сега се сещам за два различни вида поети: едните пишат, другите - публикуват. Комплекс за многоценност е при вторите. На мен лично би ми било крайно неудобно, ако ме хвалят ежедневно сонм клакьори. Но - хора различни, както казваше Капитана: “ човешки слабости.” Капитана е герой от разказ, нещо като Майора на Виан, и майор Майор Майор от един друг автор. 😊👍

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...