4.07.2024 г., 11:28

И Господ, вервам, мене ме чете

753 1 15



Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.

Рамката му, като на икона,
обградила е една вселена -
Кат' куците пуйети я не гона
ветровете, важното е в мене!

И избълвам, като от клоака,
стихове за свойто житие.
Как пътувам в нищото със влака,
как целувам с пластмасово чене...

Да, светът, това е моята особа!
Класиката ряпа да яде!
По-вечен съм дори от боба
и вервам, даже Господ, ме чете!...

03.07.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма проблем 🤣
  • А, не. Нямах теб предвид, Георги. 😊 Но ми прави впечатление, че все едни и същи се редуват да бълват “поезия.” Ежедневно. Няма събота и неделя за тях. 🤣 Чувстват се длъжни да бълват, от страх да не ги забравят. Някой от тях да е споменавал истински поети като Георги Мицков например? Или Иван Вълев. Страх ги е, или не знаят кои са. А за четенето не е точно симбиоза. Ако не четеш, не можеш и да пишеш. Иначе си оставаш един Тарзан по дърветата. Това пак не е за теб, де. :д 👍
  • Явно и аз страдам от подобен комплекс, Петре 🤣
    Ти обичаш да ги четеш, аз, да ги пиша, симбиоза 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Любима поредица.
  • Хареса ми. Шегата настрана, сега се сещам за два различни вида поети: едните пишат, другите - публикуват. Комплекс за многоценност е при вторите. На мен лично би ми било крайно неудобно, ако ме хвалят ежедневно сонм клакьори. Но - хора различни, както казваше Капитана: “ човешки слабости.” Капитана е герой от разказ, нещо като Майора на Виан, и майор Майор Майор от един друг автор. 😊👍

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...