Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.
Рамката му, като на икона,
обградила е една вселена -
Кат' куците пуйети я не гона
ветровете, важното е в мене!
И избълвам, като от клоака,
стихове за свойто житие.
Как пътувам в нищото със влака,
как целувам с пластмасово чене...
Да, светът, това е моята особа!
Класиката ряпа да яде!
По-вечен съм дори от боба
и вервам, даже Господ, ме чете!...
03.07.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____
© Георги Каменов All rights reserved.