Jul 4, 2024, 11:28 AM

И Господ, вервам, мене ме чете

  Poetry » Parody
754 1 15



Вдъхновявам се от огледалото,
в него грее целият ми свят!
Там е краят и началото,
там критици няма, брат.

Рамката му, като на икона,
обградила е една вселена -
Кат' куците пуйети я не гона
ветровете, важното е в мене!

И избълвам, като от клоака,
стихове за свойто житие.
Как пътувам в нищото със влака,
как целувам с пластмасово чене...

Да, светът, това е моята особа!
Класиката ряпа да яде!
По-вечен съм дори от боба
и вервам, даже Господ, ме чете!...

03.07.2024.
___
От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".
_____

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма проблем 🤣
  • А, не. Нямах теб предвид, Георги. 😊 Но ми прави впечатление, че все едни и същи се редуват да бълват “поезия.” Ежедневно. Няма събота и неделя за тях. 🤣 Чувстват се длъжни да бълват, от страх да не ги забравят. Някой от тях да е споменавал истински поети като Георги Мицков например? Или Иван Вълев. Страх ги е, или не знаят кои са. А за четенето не е точно симбиоза. Ако не четеш, не можеш и да пишеш. Иначе си оставаш един Тарзан по дърветата. Това пак не е за теб, де. :д 👍
  • Явно и аз страдам от подобен комплекс, Петре 🤣
    Ти обичаш да ги четеш, аз, да ги пиша, симбиоза 🤣
    Мерсаж и на двамата.
  • Любима поредица.
  • Хареса ми. Шегата настрана, сега се сещам за два различни вида поети: едните пишат, другите - публикуват. Комплекс за многоценност е при вторите. На мен лично би ми било крайно неудобно, ако ме хвалят ежедневно сонм клакьори. Но - хора различни, както казваше Капитана: “ човешки слабости.” Капитана е герой от разказ, нещо като Майора на Виан, и майор Майор Майор от един друг автор. 😊👍

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...