И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак
и с нежни пръсти пак тревите сплита.
Кошути бягат, тропот на копита,
с искри огрява горския шубрак
и славей се захласва от възхита.
Южняк немирен над света полита,
надежда светла в пролетния мрак
и с нежни пръсти пак тревата сплита.
И грее пролет с радост неприкрита,
дъгата слезе до земята чак.
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и славей се захласва от възхита.
© Надежда Ангелова Все права защищены