20.03.2022 г., 12:18 ч.  

И грее пролет с радост неприкрита 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Строги форми
251 1 8

И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.

 

Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак
и с нежни пръсти пак тревите сплита.

 

Кошути бягат, тропот на копита,
с искри огрява горския шубрак
и славей се захласва от възхита.

 

Южняк немирен над света полита,
надежда светла в пролетния мрак
и с нежни пръсти пак тревата сплита.

 

И грее пролет с радост неприкрита,
дъгата слезе до земята чак.
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и славей се захласва от възхита.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може, Вики, може. И аз това правя.
  • Може ли да си го потварям като мантра, току виж наистина дошла пролет
  • Благодаря, Мини! Засега топли само откачалките в главата ми, Светле, но ще дойде.
  • Изпрати и към нас от тази благодат!🍀🍀🍀
  • Започва да се запролетява, хареса ми ,Наде! Поздравявам те за хубавия стих!
  • Благодаря ви, Тони и Пепи! На мен, като ми се заговори за "замръзнало" лице, маска и т.н, първата ми асоциация е... Бъстър Кийтън. Такава е и нашата пролет в момента. Дано стане по-добра! Дано!
  • Сега влизам, честно от тая пролет ми замръзна физиономията, но пък слънцето събуди птиците и като се разпели!
    Ще го чета всеки ден докато стане реалност!

    Легендата за Озирис и Изида - всяка пролет ме връща към нея!
    Много хубав стих!
  • Браво, прекрасно настроение носи този стих, на мен ми харесва тази "заигравка" с "и с нежни пръсти пак тревите сплита". Добре ти се получава!
Предложения
: ??:??