16 мар. 2010 г., 13:00

И идва утре

1.3K 0 18

И идва утре

 

Ще дойде утре. Всичко ще е минало,

което зад гърба ни ще остане.

Това, което вчера сме го имали

и днес ни ползва, утре ще е старо.

 

Разбира се, че няма да сме същите.

Ще се учудя, ако се познаем.

Животът си превърнахме в покъщнина,

закупена със дългосрочен заем.

 

Отъпкахме света около себе си.

Удобен стана. Като пуст харман е.         

Все повече затъваме в съмнения.

Пожънати от нас. И овършани.

 

Душите ни, от мнителност проядени,

във болките на спомени се лутат.

Мечтите търсят. А пък те - продадени.

Спасява ни сънят... И идва утре!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Отъпкахме света около себе си.
    Удобен стана. Като пуст харман е."

    Неусетно, до степен да забравим мечтите си...

  • Мдаааа, дежурните заподозрени...
  • Да, наистина, не е лошо...
    Четох го няколко пъти... останах с чувството, че е поръчков стих... няма хъс в него...
    За съжаление, съгласна съм и с Белла, и с Венци...
    А на тези, които критикуват коментиращите - въпрос на вкус...и на критерии... и на изисквания...
    Просто там летвата е по-нагоре...защо трябва да я смъкваме... та това би било обидидно за самия автор...
    Мисля, че всеки автор е съвсем наясно за всеки свой стих...
    Лично аз бих приела незаслужени възвеличавания като подигравка... защото ако в един комплимент няма поне малко истина, това си е направо гавра...
    Благодаря!
  • Ще дойде утре, за да изчисти онова,
    което днес залели сме с невежи блянове
    и утрешния ден се ражда тук, сега,
    напук на дребните човешки планове.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...