Mar 16, 2010, 1:00 PM

И идва утре

1.3K 0 18

И идва утре

 

Ще дойде утре. Всичко ще е минало,

което зад гърба ни ще остане.

Това, което вчера сме го имали

и днес ни ползва, утре ще е старо.

 

Разбира се, че няма да сме същите.

Ще се учудя, ако се познаем.

Животът си превърнахме в покъщнина,

закупена със дългосрочен заем.

 

Отъпкахме света около себе си.

Удобен стана. Като пуст харман е.         

Все повече затъваме в съмнения.

Пожънати от нас. И овършани.

 

Душите ни, от мнителност проядени,

във болките на спомени се лутат.

Мечтите търсят. А пък те - продадени.

Спасява ни сънят... И идва утре!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Отъпкахме света около себе си.
    Удобен стана. Като пуст харман е."

    Неусетно, до степен да забравим мечтите си...

  • Мдаааа, дежурните заподозрени...
  • Да, наистина, не е лошо...
    Четох го няколко пъти... останах с чувството, че е поръчков стих... няма хъс в него...
    За съжаление, съгласна съм и с Белла, и с Венци...
    А на тези, които критикуват коментиращите - въпрос на вкус...и на критерии... и на изисквания...
    Просто там летвата е по-нагоре...защо трябва да я смъкваме... та това би било обидидно за самия автор...
    Мисля, че всеки автор е съвсем наясно за всеки свой стих...
    Лично аз бих приела незаслужени възвеличавания като подигравка... защото ако в един комплимент няма поне малко истина, това си е направо гавра...
    Благодаря!
  • Ще дойде утре, за да изчисти онова,
    което днес залели сме с невежи блянове
    и утрешния ден се ражда тук, сега,
    напук на дребните човешки планове.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...