16.03.2010 г., 13:00

И идва утре

1.3K 0 18

И идва утре

 

Ще дойде утре. Всичко ще е минало,

което зад гърба ни ще остане.

Това, което вчера сме го имали

и днес ни ползва, утре ще е старо.

 

Разбира се, че няма да сме същите.

Ще се учудя, ако се познаем.

Животът си превърнахме в покъщнина,

закупена със дългосрочен заем.

 

Отъпкахме света около себе си.

Удобен стана. Като пуст харман е.         

Все повече затъваме в съмнения.

Пожънати от нас. И овършани.

 

Душите ни, от мнителност проядени,

във болките на спомени се лутат.

Мечтите търсят. А пък те - продадени.

Спасява ни сънят... И идва утре!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Отъпкахме света около себе си.
    Удобен стана. Като пуст харман е."

    Неусетно, до степен да забравим мечтите си...

  • Мдаааа, дежурните заподозрени...
  • Да, наистина, не е лошо...
    Четох го няколко пъти... останах с чувството, че е поръчков стих... няма хъс в него...
    За съжаление, съгласна съм и с Белла, и с Венци...
    А на тези, които критикуват коментиращите - въпрос на вкус...и на критерии... и на изисквания...
    Просто там летвата е по-нагоре...защо трябва да я смъкваме... та това би било обидидно за самия автор...
    Мисля, че всеки автор е съвсем наясно за всеки свой стих...
    Лично аз бих приела незаслужени възвеличавания като подигравка... защото ако в един комплимент няма поне малко истина, това си е направо гавра...
    Благодаря!
  • Ще дойде утре, за да изчисти онова,
    което днес залели сме с невежи блянове
    и утрешния ден се ражда тук, сега,
    напук на дребните човешки планове.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...