И какво като имам...
И какво като имам прозорци –
в тях усмихнато утро ме буди!
И какво, като имам прозорци,
озарени от залези луди?
И какво, като имам прозорци
зад които луната сърфира,
щом висят, като примка на шия,
между земната плът и ефира,
между кал и небе светлооко...
Щом душата ми с болка разбира,
че нагоре е много високо,
а надолу, пълзят тротоари
и пътеки, които умират
във засада на зли светофари –
правила все от жълто – червено,
а пак аз съм пропуснала шанса
да премина
край тях на зелено!
И какво като имам прозорци!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
