Jun 29, 2010, 9:30 PM

И какво като имам...

1.1K 0 18

 

И какво като имам прозорци –

в тях усмихнато утро ме буди!

И какво, като имам прозорци,

озарени от залези луди?

И какво, като имам прозорци

зад които луната сърфира,

щом висят, като примка на шия,

между земната плът и ефира,

между кал и небе светлооко...

Щом душата ми с болка разбира,

че нагоре е много високо,

а надолу, пълзят тротоари

и пътеки, които умират

във засада на зли светофари –

правила все от жълто – червено,

а пак аз съм пропуснала шанса

да премина

край тях на зелено!

И какво като имам прозорци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова мъдрост и една изронена самота има между гладко подредените павета-думи, ухаещи на поезия!С всяко следващо стихотворение талантът ти извисява ръст, Ваня! Браво, мила!!!
  • допадна ми философията на стиха...
    чудесно стихотворение, Ваня.
  • Благодаря за мъдрите съвети! Ще ги имам предвид!
  • ... само не ги зазиждай! Преинсталирай си Уйндоуса и си отваряй прозорците на синьо!
    Поздрав за мъдрия стих!
  • Карай на червено! В живота е разрешено.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....