20 янв. 2008 г., 14:07

И къщите останаха без покриви... 

  Поэзия
1357 0 22

Строеше дядо къща подир къща,
под  покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал...
В мазето тъмно - тъмна тайна  слизаше
да точи вино тежко като пъкъл.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.

2007

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??