20 ene 2008, 14:07

И къщите останаха без покриви...

  Poesía
1.5K 0 22

Строеше дядо къща подир къща,
под  покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал...
В мазето тъмно - тъмна тайна  слизаше
да точи вино тежко като пъкъл.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.

2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....