20 ene 2008, 14:07

И къщите останаха без покриви... 

  Poesía
1274 0 22

Строеше дядо къща подир къща,
под  покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал...
В мазето тъмно - тъмна тайна  слизаше
да точи вино тежко като пъкъл.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.

2007

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??