20.01.2008 г., 14:07 ч.

И къщите останаха без покриви... 

  Поезия
1270 0 22

Строеше дядо къща подир къща,
под  покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.

Не вярваше, че татко си е тръгнал...
В мазето тъмно - тъмна тайна  слизаше
да точи вино тежко като пъкъл.
Псувните му се давеха в молитвите.

Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.

2007

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??