И къщите останаха без покриви...
Строеше дядо къща подир къща,
под покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.
Не вярваше, че татко си е тръгнал...
В мазето тъмно - тъмна тайна слизаше
да точи вино тежко като пъкъл.
Псувните му се давеха в молитвите.
Под черна дреха - копчета и кокали
зарови баба роклята си весела.
И къщите останаха без покриви,
когато дядо - трезвен - се обеси.
2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
