И леко крив - почти като живот
Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно -
начало на предчувствие за бъдеще.
За споделена обич като щедрост
и обещание за дълги, гладки пътища...
Ще завали... Ще спре... Ще спре да диша
от жегата смълчаното поле.
Реките ожаднели ще се снишат
под стръмни, каменисти брегове.
Съмнения ще колебаят клоните
и плодове от грях ще натежат.
В петите - сухи трънчета забодени
с куцукане по навик ще вървят...
Ще завали... Ще спре... Ще духа вятър.
И ще болят, докато прегорят
на трънчетата-спомени пожарите,
а пепелта им ще постеле път.
И пъстър, и снежист, и малко кален,
и леко крив - почти като живот.
Стаил надежда, че предзимно е останало
неизгоряло коренче любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
