Jan 12, 2012, 12:12 AM

И леко крив - почти като живот 

  Poetry » Phylosophy
1265 0 48

 

Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.

И зад гърба ù зимата ще стене...

Ще се усмихват в новите си роли

дърветата в одеждите зелени.

И ще е светло, топло, пъстроцветно -

начало на предчувствие за бъдеще.

За споделена обич като щедрост

и обещание за дълги, гладки  пътища...

 

Ще завали... Ще спре... Ще спре да диша

от жегата смълчаното поле.

Реките ожаднели ще се снишат

под стръмни, каменисти брегове.

Съмнения ще колебаят клоните

и плодове от грях ще натежат.

В петите - сухи трънчета забодени

с куцукане по навик ще вървят...

 

Ще завали... Ще спре... Ще духа вятър.
И ще болят, докато прегорят
на трънчетата-спомени пожарите,
а пепелта им ще постеле път. 
И пъстър, и снежист, и малко кален,
и леко крив - почти като живот.

Стаил надежда, че предзимно е останало

неизгоряло коренче любов...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??