И любовта умира
От ветровете си плетях звезди.
Наричах ги със нежни имена.
Те трепкаха със твоите очи
и ме зовяха - мила и обичана.
Даруваха ми шепота си тих
и аз ухаех на небета сини.
С премрежени очи и в сън-триптих
летях над облаци и хоризонти.
С любов - мечтание от звън,
занизвах в броеница дните,
и влюбени камбанки смях
ковяха календара на мечтите.
Но бурята дълбока в мен
изви се с ураганна сила,
така залюбих този сън,
че не поисках да се будя...
Но свършва всеки сбъднат сън.
И всеки път до някъде достига.
Събудих се, но ти не бе до мен.
Разбрах, че и любовта умира.
Началото остана в мен.
Едно трептене с дъх на пролет.
А есента потъна в теб,
разлюбил моя нежен полет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
