Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Nov 29, 2009, 10:36 AM

И любовта умира 

  Poetry » Love
974 0 11

От ветровете си плетях звезди.
Наричах ги със нежни имена.
Те трепкаха със твоите очи
и ме зовяха - мила и обичана.
Даруваха ми шепота си тих
и аз ухаех на небета сини.
С премрежени очи и в сън-триптих
летях над облаци и хоризонти.
С любов - мечтание от звън,
занизвах в броеница дните,
и влюбени камбанки смях
ковяха календара на мечтите.
Но бурята дълбока в мен
изви се с ураганна сила,
така залюбих този сън,
че не поисках да се будя...
Но свършва всеки сбъднат сън.
И всеки път до някъде достига.
Събудих се, но ти не бе до мен.
Разбрах, че и любовта умира.
Началото остана в мен.
Едно трептене с дъх на пролет.
А есента потъна в теб,
разлюбил моя нежен полет.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??