25 нояб. 2007 г., 13:02

I'm Facked

1K 0 2
Не мога да дишам, задушавам се.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен.
Къде съм аз, какво съм?!?

В тялото ми капчици от дим, маски, слабост, скръб, тревоги - само нищета.
Погребана съм някъде и търся своя гроб.
Амброзия??? Само мит, аз съм празна, аз съм нищо. Фалш. Илюзия. Свят, в който  търся нищо, с който няма нищо, в който вече не търся нищо.

Опитвам, Бягам. Връщам се. И тръгвам пак.
Маски. Бакхус. Вакханки. Аз - LoLiTa, измама, суета,
The Sinner Inside!!! If I Could Be Free...

Кова простори - кова затвора свой в себе си.
Живея никъде и всякога умирам. И се раждам пак, но за какво?!?

............................................................................................................................

Знам откъде идваш, знам защо си там...
Знам къде отиваш, от какво бягаш, все път!
Ти се завръщаш - всеки ден, всеки миг, с мен.
В мен - какво живее и какво се ражда?!?

Умира, апатия, огорчение - от свят, в който теб те няма и никога не те е имало дори.
Скърбя и страдам - от какво и за какво?
Ти дори не беше там, дори те няма.
Ти, мое творение, мой облик, мой измислен и фалшив свят, в който се изграждам и умирам.
Няма смисъл, няма образ, няма свят, няма живот, няма дух. -
Пространство - бяло, голо, вакуум.

СМЪРТ ЗА ДУШАТА - облик мой, изтерзан и смътен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяващо!Силно!Поздрави!
  • Странно е... И макар да не го разбирам напълно ми харесва. Интересен свят си претворила.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...