I'm Facked
Не мога да дишам, задушавам се.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен.
Къде съм аз, какво съм?!?
В тялото ми капчици от дим, маски, слабост, скръб, тревоги - само нищета.
Погребана съм някъде и търся своя гроб.
Амброзия??? Само мит, аз съм празна, аз съм нищо. Фалш. Илюзия. Свят, в който търся нищо, с който няма нищо, в който вече не търся нищо.
Опитвам, Бягам. Връщам се. И тръгвам пак.
Маски. Бакхус. Вакханки. Аз - LoLiTa, измама, суета,
The Sinner Inside!!! If I Could Be Free...
Кова простори - кова затвора свой в себе си.
Живея никъде и всякога умирам. И се раждам пак, но за какво?!?
............................................................................................................................
Знам откъде идваш, знам защо си там...
Знам къде отиваш, от какво бягаш, все път!
Ти се завръщаш - всеки ден, всеки миг, с мен.
В мен - какво живее и какво се ражда?!?
Умира, апатия, огорчение - от свят, в който теб те няма и никога не те е имало дори.
Скърбя и страдам - от какво и за какво?
Ти дори не беше там, дори те няма.
Ти, мое творение, мой облик, мой измислен и фалшив свят, в който се изграждам и умирам.
Няма смисъл, няма образ, няма свят, няма живот, няма дух. -
Пространство - бяло, голо, вакуум.
СМЪРТ ЗА ДУШАТА - облик мой, изтерзан и смътен.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен.
Къде съм аз, какво съм?!?
В тялото ми капчици от дим, маски, слабост, скръб, тревоги - само нищета.
Погребана съм някъде и търся своя гроб.
Амброзия??? Само мит, аз съм празна, аз съм нищо. Фалш. Илюзия. Свят, в който търся нищо, с който няма нищо, в който вече не търся нищо.
Опитвам, Бягам. Връщам се. И тръгвам пак.
Маски. Бакхус. Вакханки. Аз - LoLiTa, измама, суета,
The Sinner Inside!!! If I Could Be Free...
Кова простори - кова затвора свой в себе си.
Живея никъде и всякога умирам. И се раждам пак, но за какво?!?
............................................................................................................................
Знам откъде идваш, знам защо си там...
Знам къде отиваш, от какво бягаш, все път!
Ти се завръщаш - всеки ден, всеки миг, с мен.
В мен - какво живее и какво се ражда?!?
Умира, апатия, огорчение - от свят, в който теб те няма и никога не те е имало дори.
Скърбя и страдам - от какво и за какво?
Ти дори не беше там, дори те няма.
Ти, мое творение, мой облик, мой измислен и фалшив свят, в който се изграждам и умирам.
Няма смисъл, няма образ, няма свят, няма живот, няма дух. -
Пространство - бяло, голо, вакуум.
СМЪРТ ЗА ДУШАТА - облик мой, изтерзан и смътен.
© Мартина Ангелова All rights reserved.
