25.11.2007 г., 13:02

I'm Facked

995 0 2
Не мога да дишам, задушавам се.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен.
Къде съм аз, какво съм?!?

В тялото ми капчици от дим, маски, слабост, скръб, тревоги - само нищета.
Погребана съм някъде и търся своя гроб.
Амброзия??? Само мит, аз съм празна, аз съм нищо. Фалш. Илюзия. Свят, в който  търся нищо, с който няма нищо, в който вече не търся нищо.

Опитвам, Бягам. Връщам се. И тръгвам пак.
Маски. Бакхус. Вакханки. Аз - LoLiTa, измама, суета,
The Sinner Inside!!! If I Could Be Free...

Кова простори - кова затвора свой в себе си.
Живея никъде и всякога умирам. И се раждам пак, но за какво?!?

............................................................................................................................

Знам откъде идваш, знам защо си там...
Знам къде отиваш, от какво бягаш, все път!
Ти се завръщаш - всеки ден, всеки миг, с мен.
В мен - какво живее и какво се ражда?!?

Умира, апатия, огорчение - от свят, в който теб те няма и никога не те е имало дори.
Скърбя и страдам - от какво и за какво?
Ти дори не беше там, дори те няма.
Ти, мое творение, мой облик, мой измислен и фалшив свят, в който се изграждам и умирам.
Няма смисъл, няма образ, няма свят, няма живот, няма дух. -
Пространство - бяло, голо, вакуум.

СМЪРТ ЗА ДУШАТА - облик мой, изтерзан и смътен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завладяващо!Силно!Поздрави!
  • Странно е... И макар да не го разбирам напълно ми харесва. Интересен свят си претворила.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....