25.11.2007 г., 13:02

I'm Facked

991 0 2
Не мога да дишам, задушавам се.
Не мога да плача - боли ли ме?!?
Обичам ли? - Дори не мога!!!
Потъвам някъде,
бездна, зинала в мен.
Къде съм аз, какво съм?!?

В тялото ми капчици от дим, маски, слабост, скръб, тревоги - само нищета.
Погребана съм някъде и търся своя гроб.
Амброзия??? Само мит, аз съм празна, аз съм нищо. Фалш. Илюзия. Свят, в който  търся нищо, с който няма нищо, в който вече не търся нищо.

Опитвам, Бягам. Връщам се. И тръгвам пак.
Маски. Бакхус. Вакханки. Аз - LoLiTa, измама, суета,
The Sinner Inside!!! If I Could Be Free...

Кова простори - кова затвора свой в себе си.
Живея никъде и всякога умирам. И се раждам пак, но за какво?!?

............................................................................................................................

Знам откъде идваш, знам защо си там...
Знам къде отиваш, от какво бягаш, все път!
Ти се завръщаш - всеки ден, всеки миг, с мен.
В мен - какво живее и какво се ражда?!?

Умира, апатия, огорчение - от свят, в който теб те няма и никога не те е имало дори.
Скърбя и страдам - от какво и за какво?
Ти дори не беше там, дори те няма.
Ти, мое творение, мой облик, мой измислен и фалшив свят, в който се изграждам и умирам.
Няма смисъл, няма образ, няма свят, няма живот, няма дух. -
Пространство - бяло, голо, вакуум.

СМЪРТ ЗА ДУШАТА - облик мой, изтерзан и смътен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завладяващо!Силно!Поздрави!
  • Странно е... И макар да не го разбирам напълно ми харесва. Интересен свят си претворила.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...