Щом така ме караш нощем
да се будя в късен час,
да те искам пак и още
с твоя нежно-влюбен глас...
Да забравям в миг, коя съм,
името ти да шептя,
да се губя, да валя с гръм,
да разцъфвам, да трептя...
В моя свят с тъма чаровна
с тихи стъпки ти ела
и макар да съм виновна
нека всичко е в мъгла...
Огънят в гръдта ми клета
с топли ласки угаси
и нощта ми ти навеки
с твойта обич украси...
© Светла Асенова Все права защищены