Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.

Ще бъде малко тъжна и безснежна зима.
и с всяка строфа ще се влюбваш пак и пак,
ще ти изпращам от небето таен знак –
перце от сова, нощен дъжд и лунна рима.

И може би ще ме обикнеш ти тогава,
когато нощен вятър тихо набразди
от мъка локвите и хлипа нажалèн.

Аз ще се върна тихо. Любовта ми с мен
в съня ти неспокоен ще те приласкава
и стих ще ти напише с падащи звезди.