Jan 8, 2025, 11:52 AM  

И може би ще ме обикнеш ти тогава

416 0 0

Ще дойде ден когато няма да ме има
и ще живея само в спомена за сняг,
и ще ме търсиш само в смисъла двояк
на стих, прошепнат нежно, песен най-любима.

 

Ще бъде малко тъжна и безснежна зима.
и с всяка строфа ще се влюбваш пак и пак,
ще ти изпращам от небето таен знак –
перце от сова, нощен дъжд и лунна рима.

 

И може би ще ме обикнеш ти тогава,
когато нощен вятър тихо набразди
от мъка локвите и хлипа нажалèн.

 

Аз ще се върна тихо. Любовта ми с мен
в съня ти неспокоен ще те приласкава
и стих ще ти напише с падащи звезди.

 

 

 

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...