И настоящето ще бъде минало

tsveti4ka (Цвет)
198 273

26 июл. 2011 г., 23:10

Поэзия

500 0 2

Нощта подпира

моите невидими крила.

Дъждът ги гали.

С гъделичкащи докосвания.

Във сърцето ми лежи

затъпена игла.

Дъждът омайва,

нощта е меко-светло-облачна.

Цигарен дим. Въздишка.

Посреднощна музика.

Защо съм тук? Не искам.

Ала съм събудена...

Облачна, загубена, изстинала!

Нощта едва не сгрява.

Настоящето ще бъде минало.

А аз от него бягам.

Нощта е меч

на тъмни облаци,

пронизал кръвно

целия ми свят.

Нощта е ден -

останах облачна...

Не мислите, а...

болките ми бдят.