И настоящето ще бъде минало
Нощта подпира
моите невидими крила.
Дъждът ги гали.
С гъделичкащи докосвания.
Във сърцето ми лежи
затъпена игла.
Дъждът омайва,
нощта е меко-светло-облачна.
Цигарен дим. Въздишка.
Посреднощна музика.
Защо съм тук? Не искам.
Ала съм събудена...
Облачна, загубена, изстинала!
Нощта едва не сгрява.
Настоящето ще бъде минало.
А аз от него бягам.
Нощта е меч
на тъмни облаци,
пронизал кръвно
целия ми свят.
Нощта е ден -
останах облачна...
Не мислите, а...
болките ми бдят.
© Цвет All rights reserved.
