20 мая 2014 г., 23:04

И навярно ще е зима... 

  Поэзия » Любовная
605 0 9

---


За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно.

И задължително ще бъде зима.
Навярно ще тъгувам, без да трябва.
Навярно ще извикам твойто име,
но всяка дума вятърът ще грабне.

Навярно в тъмно ще изпращаш дама,
навярно ще е първата ви среща.
За нея — да си тръгне — ще е рано,
навярно тихо ще прошепнеш нещо.

Замаян — от любов и сока гроздов —
лъчи ще пръскаш в някоя пресечка.
Навярно ще потърся твоя поздрав,
но нейното лице ще ми попречи.

И сигурно в последната секунда
очите си към мен ще стрелнеш остро.
Зеленото на моите — прокудено
напразно в твоите ще търси остров.

Навярно ще усетиш онзи порив,
под който спят забравени сезони.
А вятърът навярно ще пришпори
кръвта до капка в мислите ми знойни.

Ще хукна през валящите снежинки,
подгонена от спомените стари.
Навярно ти, все пак ще ме настигнеш
до девствения сняг на тротоара...

 

 

---

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??