И навярно ще е зима...
---
За всяка жал, сега е твърде късно.
Съдбата изигра ни най-коварно
с лъжлива карта в ловките си пръсти.
С теб ще се видим някой ден, навярно.
И задължително ще бъде зима.
Навярно ще тъгувам, без да трябва.
Навярно ще извикам твойто име,
но всяка дума вятърът ще грабне.
Навярно в тъмно ще изпращаш дама,
навярно ще е първата ви среща.
За нея — да си тръгне — ще е рано,
навярно тихо ще прошепнеш нещо.
Замаян — от любов и сока гроздов —
лъчи ще пръскаш в някоя пресечка.
Навярно ще потърся твоя поздрав,
но нейното лице ще ми попречи.
И сигурно в последната секунда
очите си към мен ще стрелнеш остро.
Зеленото на моите — прокудено
напразно в твоите ще търси остров.
Навярно ще усетиш онзи порив,
под който спят забравени сезони.
А вятърът навярно ще пришпори
кръвта до капка в мислите ми знойни.
Ще хукна през валящите снежинки,
подгонена от спомените стари.
Навярно ти, все пак ще ме настигнеш
до девствения сняг на тротоара...
---
© Станислава All rights reserved.
