5 июл. 2022 г., 19:13

И не, че нещо тъй ще си спестя 

  Поэзия » Строгие формы
348 2 5

И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.

 

И пътят ми отдавна е предречен,
и по-красив мъглявият ми свят,
отдавна с него съм се сляла вече,
измислен е, но пъстър и богат.

 

Звездите на възглавето ми спят,
в косите Млечен път – сребро потече,
мечтите ми – Вселена, необят...
Аз – крехко, остаряващо човече.

 

Плътта цветя ще засади в пръстта
и не, че нещо тъй ще си спестя...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??