Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
5.07.2022 г., 19:13 ч.

И не, че нещо тъй ще си спестя 

  Поезия » Строги форми
266 2 6

И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.

 

И пътят ми отдавна е предречен,
и по-красив мъглявият ми свят,
отдавна с него съм се сляла вече,
измислен е, но пъстър и богат.

 

Звездите на възглавето ми спят,
в косите Млечен път – сребро потече,
мечтите ми – Вселена, необят...
Аз – крехко, остаряващо човече.

 

Плътта цветя ще засади в пръстта
и не, че нещо тъй ще си спестя...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Вики.
  • Слава богу, нищо няма да си спестим. И нищо няма да ни бъде спестено.
  • Тони, Мини, благодаря ви! Красе, на човек с триста откачалки в главата не трябва да се дават идеи!
  • еее, твойте спят на възглавието, а мойте рипат по покрива... друго си е като им пишеш строги форми
  • Пак си сътворила нещо прекрасно,Надя, поздравявам те!
  • "но нищичко не виждам надалече..." такива се ни времената, Наде. Неясно е бъдещето на света.
Предложения
: ??:??