... И нека любов...
И нека любов... нека първо ти кажа,
колко много мечти сътвори.
За мечтата, родена с целувка на плажа,
с вкус на морско-солени вълни...
За онази, родила се в тиха въздишка
по очакван сред мрака любим.
И онази... изплела невидима нишка
между два свята, станал един.
За онези, превърнали дните в усмивка,
а пък нощите в смях споделен,
през които изучих всяка нежна извивка
на любимия, сгушен до мен.
За онези, любов...
сътворени от нежност,
чийто извор отново си ти
- потопена в твоята сладка безбрежност,
цял живот ще се къпя в мечти...
Затова да си тръгваш не може. Разбираш,
че мечтите се раждат така
- от сърцата на двама, които събираш,
за да грейне от обич света...
23.03.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
