И нека писането да е лудост
Съдбата ми
не бе добра към мен –
във сбъркана държава съм роден.
Във нея само който е богат
е уважаван. Той е кум и сват.
А слаб ли е и беден –
не искат да го знаят:
и гъските му съскат,
и палета го лаят.
Огнището му гасне
и покривът му капе.
На него му се случва
овца да го ухапе!
И всичко
друго да ми бе наред,
та трябваше да бъда и поет!
На този свят да си поет е ад!
Навсякъде те гледат с подозрение.
Презират безполезния ти труд.
Наричат те “Поет”, за да не кажат “Луд”!
На всеки сътворен велик куплет,
се падат десет хиляди за смет!
Но пък
такъв куплет да се напише,
е висша благодат и радост свише!
И както хората
не могат да не дишат,
поетите не могат да не пишат!
И нека писането да е лудост!
И нека писането да е грях –
пишете без стеснение и страх!
Защото,
подир хиляди години,
когато всичко друго
прах ще стане,
написаното само ще остане.
© Ангел Чортов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
За съжаление твроците са ...какво да кажа???Ако може, хич да ги няма, да млъкнат, да не говорят и пишат, обаче не...не се даваме, нали!На инат ще им живеем и пак няма да се дадем.
-
Адмираций за този стих !много ми хареса!Ние творците сме жива история!Поздрав!
-
"Лудите, лудите, те да са живи...-чорбаджи Марко".Главата горе!
-
На него му се случва
овца да го ухапе!
Усмихна ме! -
Кажи му "поет" и не го обиждай повече)))
-
!!!!!!!!!!!!
-
Е, защо така черногледо де?
Нека оставим красива поезия след себе си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
