И нека писането да е лудост
Съдбата ми
не бе добра към мен –
във сбъркана държава съм роден.
Във нея само който е богат
е уважаван. Той е кум и сват.
А слаб ли е и беден –
не искат да го знаят:
и гъските му съскат,
и палета го лаят.
Огнището му гасне
и покривът му капе.
На него му се случва
овца да го ухапе!
И всичко
друго да ми бе наред,
та трябваше да бъда и поет!
На този свят да си поет е ад!
Навсякъде те гледат с подозрение.
Презират безполезния ти труд.
Наричат те “Поет”, за да не кажат “Луд”!
На всеки сътворен велик куплет,
се падат десет хиляди за смет!
Но пък
такъв куплет да се напише,
е висша благодат и радост свише!
И както хората
не могат да не дишат,
поетите не могат да не пишат!
И нека писането да е лудост!
И нека писането да е грях –
пишете без стеснение и страх!
Защото,
подир хиляди години,
когато всичко друго
прах ще стане,
написаното само ще остане.
© Ангел Чортов All rights reserved.
