И нека със теб се разминем сега!
Всеки по своята самотна пътечка.
Продължи! Не поспирай! Да остане така!
Живяла съм толкова дълго без случки…
На този, най - пъстър и сладък парфюм
от твоята мисъл. И нотите в притчи..
Затварям ги в онзи, най - тъмен килер,
където си пазя нещата за никога.
Записвам ги в стария прашен тефтер,
който отдавна надписах „Несбъдване“.
Ех, ако знаеш, колко вехт е и стар …
Не останаха в него листи за писане.
И нека със теб се разминем сега!
Само във хладния разум облечени.
Без друго е чудо, че сме двама в света!
Лудостта по рождение на самота е обречена…
Не, недей! Не пресичай! Не спирай до мен!
Утре ще дойде зората по старому.
Равно, спокойно, без тръпка. Нов ден.
Остарял е от скука, посивял от обреченост.
И толкоз удобно в мен свил пустота,
която тренирам един живот вече...
Килерът е прашен. Тефтерът без листи.
Не, Непознати! Не спирай! Върви си!
Boube
© Екатерина Димитрова Все права защищены