Oct 1, 2022, 10:11 PM  

И нека се разминем

  Poetry » Love
537 0 0

И нека със теб се разминем сега!

Всеки по своята самотна пътечка.

Продължи! Не поспирай! Да остане така!

Живяла съм толкова дълго без случки…

 

На този, най - пъстър и сладък парфюм

от твоята мисъл. И нотите в притчи..

Затварям ги в онзи, най - тъмен килер,

където си пазя нещата за никога.

 

Записвам ги в стария прашен тефтер,

който отдавна надписах „Несбъдване“.

Ех, ако знаеш, колко вехт е и стар …

Не останаха в него листи за писане.

 

И нека със теб се разминем сега!

Само във хладния разум облечени.

Без друго е чудо, че сме двама в света!

Лудостта по рождение на самота е обречена…

 

Не, недей! Не пресичай! Не спирай до мен!

Утре ще дойде зората по старому.

Равно, спокойно, без тръпка. Нов ден.

Остарял е от скука, посивял от обреченост.

 

И толкоз удобно в мен свил пустота,

която тренирам един живот вече...

Килерът е прашен. Тефтерът без листи.

Не, Непознати! Не спирай! Върви си!

 

Boube

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...