1.10.2022 г., 22:11  

И нека се разминем

538 0 0

И нека със теб се разминем сега!

Всеки по своята самотна пътечка.

Продължи! Не поспирай! Да остане така!

Живяла съм толкова дълго без случки…

 

На този, най - пъстър и сладък парфюм

от твоята мисъл. И нотите в притчи..

Затварям ги в онзи, най - тъмен килер,

където си пазя нещата за никога.

 

Записвам ги в стария прашен тефтер,

който отдавна надписах „Несбъдване“.

Ех, ако знаеш, колко вехт е и стар …

Не останаха в него листи за писане.

 

И нека със теб се разминем сега!

Само във хладния разум облечени.

Без друго е чудо, че сме двама в света!

Лудостта по рождение на самота е обречена…

 

Не, недей! Не пресичай! Не спирай до мен!

Утре ще дойде зората по старому.

Равно, спокойно, без тръпка. Нов ден.

Остарял е от скука, посивял от обреченост.

 

И толкоз удобно в мен свил пустота,

която тренирам един живот вече...

Килерът е прашен. Тефтерът без листи.

Не, Непознати! Не спирай! Върви си!

 

Boube

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...