1 дек. 2011 г., 18:23

И никой не сядаше до мен...

560 0 0

Това странно чувство ме преследва навсякъде...

и никой не сяда до мен в автобуса.

Защото то е до мен...

като призрак, впил нокти в кожата ми 

се влачи след мен...

и в тъмните улички ме спъва и падам,

и ме кара да спирам да мисля,

кара ме да се предавам,

когато не трябва,

и да съм лоша, 

когато не искам...

Това странно чувство дълбае душата ми,

иска ми се да запълня дупката

с камъни, с пясък, а може би с теб.

Винаги едно парченце липсва...

Искам да се извися!

И да сънувам звезди и небе,

и синьо- зелена луна...

вместо кошмари, в които се давя.

Усещам, че нещо към мрака вървя,

а колко ми струва да се обърна,

топла усмивка от твоя страна 

и рамо, на което да утихна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...